История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-митология

Пантеон на боговете на маите

Ах-Пуч – един от многобройните богове на смърттаАх-Пуч – в митологията на маите е един от боговете на смъртта. Обикновено бил изобразяван с череп, вместо глава и с черни белези от разложение по тялото. Украшението на главата му било оформено като глава на кайман. Маите имали внушително количество богове на смъртта. Имената им варирали в зависимост от племената, които ги тачели. Най-често били споменавани: Кумхав и Вак-Митун-Ахав (при маите от Юкатан), Кисин, Пукух, Ма-Ас-Амкуинк, Вукуб-Каме, Шикирипат, Ах-Алпух, Кучумакик, Чамиабак, Кикшик, Кикришкак (при маите от племето киче). Те обитавали подземните светове (обикновено девет), а изображенията им били различни.

Бакаби – в митологията на маите това били братята Хобнил, Кан-Цик-Нал, Сак-Кими и Хосан-Ек, които стояли в четирите края на Вселената и поддържали небето, за да не падне на земята. Бакабите били свързани с цветовата и календарната символика на съответните части от света. Така например, Хобнил се асоциирал с изток, червения цвят и бил покровител на годините Кан. Кан-Цик-Нал – със север, белия цвят и годините Мулук. Сак-Кими – със запада, черния цвят и годините Хищ. Хосан-Ек - с юга, жълтия цвят и годините Кавак. Около 10-16 в. бакабите се сляли до голяма степен с боговете на вятъра - павахтуни и боговете на дъжда - чаки. В този период се появили представи за подземни бакаби, поддържащи сводовете на преизподнята.

Ицамна - едно от главните божества на маитеИцамна, Ицамнга - едно от главните божества на маите. Първоначално, в доолмекската епоха, бил представян като кайман, господар на раковините и водните растения. Впоследствие Ицамна станал небесно божество, чиято глава образувала земята, а тялото му - небесния свод. Така, постепенно се появила и представата за Вселената като гигантски дом, на който стените били образувани от четири рептилии (каймани или игуани), спускащи се надолу с главите си. Още в олмекските времена Ицамна станал един от главните богове. Обликът му бил разнообразен: зооморфен - небесен дракон (рептилия+птица+ягуар) или антропоморфен - старец. По-късно култовете към този бог били свързани с подземния огън, вулканите и растителността, а също и с водните божества на дъжда и росата. Появили се множество въплъщения на Ицамна, отразяващи тези връзки (Ицамна-Кавил - олицетворение на реколтата, Ицамна-Тул - лошите дъждове, поразяващи посевите, Ицамна-Кинич-Ахав - слънцето, Ицамна-Каб - земята, Ицамна-Кабул - творец, създател на света). Жреците разработвали сложни митове, за да обвържат всички аспекти в едно цяло. Източници от 16 в. назовават като негова съпруга ту богинята Иш-Чел, ту Иш-Чебел-Йаш, ту Иш-Асал-Вох. В Юкатан фасадите на много здания представлявали гигантска маска на Ицамна. Той станал бог-покровител на управителите на градовете-държави, а атрибутите на властта им били символи на Ицамна.

Иш-Чел - богиня на луната, покровитлка на тъкачеството, на медицинските знания и ражданетоИш-Чел - богиня на луната, покровитлка на тъкачеството, на медицинските знания и раждането. Смятало се, че е съпруга на Ицамна. В светилищата й в Исамал и на остров Косумел се извършвали множество поклонения за изцеление. В жертва на Иш-Чел принасяли красиви девойки.

Кукулкан - един от главните богове. По време на испанските завоевания, в негово лице се обединили легендите за историческа личност (предводител на толтеките, нахлули през 10 в. в Юкатан) и толтекските представи за това божество, а също и по-древните вярвания на маите, свързани с култа към дъжда. В резултат на това, по-късно маите го почитали като бог на вятъра, на дъжда, на планетата Венера и основател на няколко царски династии и по-големи градове. Бил изобразяван като змия с човешка глава.

Чак – бог на дъжда и мълниятаЧак, Чаки – бог на дъжда и мълнията. Обичайните му атрибути били брадва и горяш факел. Представата за него била и като един бог, и като четири "чаки", свързани с посоките на света и цветовата символика: изток-червен, север-бял, запад-черен и юг-жълт. В народните поверия се споменават множество чаки, живеещи в горите, пещерите, естествените кладенци. Почитта към този бог се съхранила до днес при маите от Юкатан.

Шибалба – в митологията на маите това е подземният свят, но също и боговете на преизподнята. Шибалба била многослойна (най-вероятно - девет слоя), а входът и бил на земната повърхност. В епоса на киче "Попол-Вух" се съхранил мит за пътуването на Ек-Чуах - бог на търговията, покровител на търговцитебожествените близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке в Шибалба, където победили нейния властелин и освободили баща си и чичо си.

Ек-Чуах - бог на търговията, покровител на търговците. Изобразявали го с дебели устни, очертани с червена боя. По-късно станал покровител на какаото и собствениците на какаови плантации. Връзката между търговията и какаото била разбираема, тъй като в тогавашните времена зърната какао били универсално платежно средство.

Юм-Кааш - млад бог на царевицата, известен също под името Юм-Виила. Изобразявали го като юноша с глава преминаваща в царевичен мамул или с вълнисти, вчесани нагоре коси, подобно листата на царевичен мамул. Култът към този бог бил много популярен.


Пантеон на боговете на планинските маи

Попол-Вух - свещеният епос на племето кичеБалам-Акаб - един от митичните прародители на народа киче. Според митовете, преди появата на слънцето, боговете създали Балам-Акаб, Балам-Кице, Махукутах и Ики-Балам. В началото те притежавали съвършена мъдрост и зрение, но боговете отслабили ума и зрението им, създали им жени и Балам-Акаб, Балам-Кице, Махукутах и Ики-Балам станали прародителите на народа киче. Тогава боговете сътворили утринната звезда (Венера), слънцето и им дали огън. От Тулан прародителите се отправили на юг, където водели войни с местните племена и извоювали могъществото на киче. В края на живота си, преди да умрат, те дали наставления на синовете си и им връчили "свещенния възел", като символ на съществуването им. След това се качили на планината Хакавиц и изчезнали.

Вукуб-Каме – в митологията на киче, той бил бог на смъртта, един от повелителите на подземното царство Шибалба. Спускайки се там, след чутовна борба, героите-близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке победили господарите на Шибалба - Вукуб-Каме и Хун-Каме, след което ги принесли в жертва.

Кукумац - съпруг на богинята-майка Тепев. Култът към него бил възприет от киче през 10 в. по време на нашествието на толтеките в територията на Гватемала. Толтекският митологичен образ се слял с по-древния, отдавна съществуващ всред народа киче образ на бога на езерата и морето. Постоянни епитети на Кукумац били: "сърце на морето", "сърце на езерото". В епоса "Попол-Вух", Кукумац играел важна роля при създаване на Вселената и човечеството.

Тепев - богиня-творец на света, помощник и вероятна съпруга на Кукумац. Името й е взаимствано от толтеките и вероятно скрива по-древно божество на маите.

Тохил – бог на бурята и разрушението, покровител на племето киче. Обикновено бил изобразяван като войн с копие в ръка.

Шбаланке - един от божествените близнациХун-Ахпу и Шбаланке - братя-близнаци. Според митовете, веднаж Хун-Хун-Ахпу и брат му Вукуб-Хун-Ахпу били поканени от господарите на Шибалба (подземния свят) да поиграят с топка. Но веднага след пристигането им, били коварно убити. Господарите на преизподнята сложили на едно дърво главата на Хун-Хун-Ахпу. Минавайки покрай дървото, девойката Шкик се загледала в странния "плод" и главата на Хун-Хун-Ахпу плюла върху дланта й. Така Шкик забременяла. Разгневеният баща на девойката искал да я убие, но Шкик избягала от Шибалба и се приютила при майката на Хун-Хун-Ахпу, където родила братята-близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке. Докато били още съвсем млади, братята извършили множество подвизи и чудеса. Веднага щом узнали печалната участ на своите баща и чичо, те се отправили в Шибалба, където били подложени на страшни изпитания и даже изгорени от властелините на преизподнята. Но Хун-Ахпу и Шбаланке се съживили на петия ден. Преобразени като скитащи фокусници, те се отправили отново в Шибалба, победили и убили господарите на преизподнята Вукуб-Каме и Хун-Каме и се превърнали в слънце и луна. В "Попол-Вух" е съхранен много древен мит за произхода и приключенията на божествените близнаци. Този мит някога бил разпространен почти всред всички народи, населяващи Централна и Южна Америка. Най-пълната му форма била съхранена всред маите в Белиз, а най-древната - в Салвадор.

Хуракан - в митологията на киче е едно от главните божества -творец и повелител на света, господар на бурите, вятъра и ураганите. При киче, в образа на Хуракан се обединили старите представи на маите за боговете на вятъра и бурята, заедно с образа на древното Богинята на лунатабожество Тецкатлипока. Хуркан имал три въплъщения: Какулха-Хуракан, Чипи-Какулха и Раша-Какулха, които били свързани с мълниите.

Чималкан - първоначално бил почитан в образа на прилеп. По-късно, образът му се преплел с Кетцалкоатл, донесен от толтеките. А в началото на 16 в. Чималкан почти се слял с Тохил.

Шибалба - в митологията на маите е подземният свят, но с това име били наричани и боговете на преизподнята. Шибалба била многослойна (най-вероятно - 9 нива). Вохъдът й се намирал на земната повърхност. В епоса на киче "Попол-Вух" е запазен мит, според който божествените близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке слезли в Шибалба, победили властелините й и освободили баща си и неговия брат.

Шкакау - богиня, покровителка на какаото. Тя била единственото божество на какаото всред всички народи на Централна Америка.

История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-митология


Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане