История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-богове
Митология
на маите
През
класическия период, пантеонът на боговете на маите бил твърде
сложен. Първоначално, това били местни божества, които с разрастването
на племената и последвалите обединения, оформили постепенно
обща система. Формално, пантеонът бил разделен на групи: богове
на плодородието и водата, богове на лова, богове на огъня, на
звездите и планетите, на смъртта, на войната и т.н. Според митологията
на маите, Вселената се състояла от 13
небеса и 9 подземни светове. Според
някои източници, повелители на небесата били групата богове
Ошлахун-Ти-Ку. Тези божества враждували с друга
група богове - господарите на подземните светове, Болон-Ти-Ку.
Често обаче, тези групи се възприемали като едно цяло. Според
маите, в центъра на Вселената стояло световното
дърво Сейба. Корените му се намирали в подземния
свят, стволът - в средния, а върхът - в небесния или горен свят.
Маите вярвали, че душите на умрелите се издигали или спускали
по ствола на дървото, съответно в долния или горния свят. На
върха на Сейба стояла "божествена
птица", симоволизираща небесното царство. Според
поверията, в самото начало на земята живеел бог във формата
на дърво, който бил изпълнен с живот. След това дървото започнало
да цъфти, узрелият му плод се откъснал, разбил се на множество
малки парченца и разпръснал по цялата земя всичко живо, което
съществува до сега. Дървото пронизвало всички небесни слоеве,
а в четирите му краища (посоките на света) имало други четири
дървета: червено (изток), бяло
(север), черно (запад) и жълто
(юг). С четирите посоки на света се асоциирали "чаки"
(богове на дъжда), "павахтуни" (богове
на вятъра) и "бакаби" (носители,
поддръжници на небето). Те стояли в световните дървета и се
различавали по цвета, свързан със съответната посока. Червеният
чак, павахтун и бакаб се намирали на изток, белите - на север
и т.н. Всяка цветна троица управлявала съответна част от годината.
Важно значение в пантеона на маите имал младият бог на царевицата,
изобразяван като юноша с украшение на главата, напомнящо мамул
на царевица. Всред небесните божества главен бил господарят
на света Ицамна - старец с беззъба уста и сбръчкано
лице. Той бил творец на Света, основател на жречеството, създател
на писмеността. Важна роля в майския пантеон играел богът на
огъня, имащ облик на старец с огромен, разклонен нос, като стилизиран
знак на огъня. От многочислените богини, главно място заемала
"Червената богиня", изобразявана
с лапи на хищен звяр и змия, вместо украшение на главата. Друга
важна богиня била богинята на луната Иш-Чел
- покровителка на тъкачеството, медицинските знания и раждането.
Някои божества били изобразявани като животни или птици. Особено
сложни били боговете-ягуари, тясно свързани
с олмекската традиция. Те имали отношение към
лова, подземния свят, смъртта и войнските култове. Черният и
червеният ягуари били свързани с боговете на дъжда и страните
на света. В класическия период, ягуарът бил освен това и родов
бог на няколко династии в градовете-държави. Безспорно, един
от най-сложните митологически образи в пантеона на маите, бил
Кукулкан. При по-късните маи, Кукулкан
(както Кетцалкоатл) бил 
почитан
като бог на вятъра, бог на планетата Венера и т.н. Покрай главните
божества съществували множество местни и родови богове, към
които били причислени и обожествените предци и герои. Много
интересна била представата на маите за времето, възприемайки
го като материално и съществуващо в три различни измерения.
Календарната им система била колкото сложна, толкова и стабилна.
За хората боговете създали време на повърхността на земята.
Това бил обикновения годишен календар с 365 дни.
Годината била разделена на 18 месеца, в които
имало по 20 дни. "Излишните" 5 дни
били считани от маите за "нещастни". Този календар
бил наречен слънчев или земеделски.
Според този календар, ходът на човешкото време се осъществявал
от свръхестествени небесни и подземни сили. Съществувал обаче
и друг времеви цикъл - религиозен (астрологически).
Той бил свързан с живота и дейността на боговете. Годината от
този цикъл била съставена от 260 дни, разделени
в 20 седмици, по 13 дни във
всяка. Третият времеви цикъл бил на Върховния бог
- бога-Творец. Всички гореизброени времеви
цикли се допирали един с друг едновременно, веднаж на всеки
52 години. Смятало се, че по време на този
допир настъпвали катаклизми и катастрофи за цялото човечество.
Затова жертвоприношенията в тези периоди били чести и обилни,
за да умиротворят и умилостивят боговете и да им дадат нови
и свежи сили. Според представите на маите, Вселената
била преминала през 4 епохи. Настоящата пета
епоха започнала на 11 август 3114 г.пр.Хр.
и трябва да приключи на 23 декември 2012 г.
Митология
на планинските маи (Киче, Какчикели, Кекчи)
Митологията и пантеона на планинските маи е изследван слабо,
тъй като оцел
елите
източници за това са само два. Основен извор на сведения е епосът
на племето киче "Попол-Вух". Според
един от вариантите на мита, в сътворението на Света
участвали няколко божествени съпружески двойки - "Създателка"
и "Творец"; "Велика
майка" и "Велик баща";
"Завоевателка" и "Змей
(змия), покрит със зелени пера".
Според друг вариант, създатели на Света били
богинята Тепев и боговете Кукумац
и Хуракан. Те създали Земята,
която се появила внезапно, веднага щом произнесли думата "земя".
Създали също и планините, долините, растенията и животните.
Опитали се също да направят човека от глина, но творението им
се размивало, не могло да се движи и раздразнените богове го
унищожили. Тогава направили хората от дърво, но те се оказали
непочтителни и непослушни. Боговете предизвикали потоп и почти
всички хора загинали, а оцелелите се превърнали в малки маймуни.
По-късно боговете направили четири човека от царевица. Те се
оказали твърде разумни и проницателни, което не се понравило
на боговете и Хуракан обгърнал очите им в мъгла.
След това много неща в света станали тайни и непонятни за хората.
По време на съня им, боговете създали четири жени за тях. Тези
четири двойки били предците на племето киче
и на другите народи. Много от митовете на киче расказват за
произхода на божествените близнаци Хун-Ахпу
и Шбаланке, за борбата им с дванадесетте богове-повелители
на царството на мъртвите - Шибалба, най-могъщи
от които били Хун-Каме и Вукуб-Каме.
История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-богове
