История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-богове

Митология на маите
Скулптурна фигура на ЧакПрез класическия период, пантеонът на боговете на маите бил твърде сложен. Първоначално, това били местни божества, които с разрастването на племената и последвалите обединения, оформили постепенно обща система. Формално, пантеонът бил разделен на групи: богове на плодородието и водата, богове на лова, богове на огъня, на звездите и планетите, на смъртта, на войната и т.н. Според митологията на маите, Вселената се състояла от 13 небеса и 9 подземни светове. Според някои източници, повелители на небесата били групата богове Ошлахун-Ти-Ку. Тези божества враждували с друга група богове - господарите на подземните светове, Болон-Ти-Ку. Често обаче, тези групи се възприемали като едно цяло. Според маите, в центъра на Вселената стояло световното дърво Сейба. Корените му се намирали в подземния свят, стволът - в средния, а върхът - в небесния или горен свят. Маите вярвали, че душите на умрелите се издигали или спускали по ствола на дървото, съответно в долния или горния свят. На върха на Сейба стояла "божествена птица", симоволизираща небесното царство. Според поверията, в самото начало на земята живеел бог във формата на дърво, който бил изпълнен с живот. След това дървото започнало да цъфти, узрелият му плод се откъснал, разбил се на множество малки парченца и разпръснал по цялата земя всичко живо, което съществува до сега. Дървото пронизвало всички небесни слоеве, а в четирите му краища (посоките на света) имало други четири дървета: червено (изток), бяло (север), черно (запад) и жълто (юг). С четирите посоки на света се асоциирали "чаки" (богове на дъжда), "павахтуни" (богове на вятъра) и "бакаби" (носители, поддръжници на небето). Те стояли в световните дървета и се различавали по цвета, свързан със съответната посока. Червеният чак, павахтун и бакаб се намирали на изток, белите - на север и т.н. Всяка цветна троица управлявала съответна част от годината. Важно значение в пантеона на маите имал младият бог на царевицата, изобразяван като юноша с украшение на главата, напомнящо мамул на царевица. Всред небесните божества главен бил господарят на света Ицамна - старец с беззъба уста и сбръчкано лице. Той бил творец на Света, основател на жречеството, създател на писмеността. Важна роля в майския пантеон играел богът на огъня, имащ облик на старец с огромен, разклонен нос, като стилизиран знак на огъня. От многочислените богини, главно място заемала "Червената богиня", изобразявана с лапи на хищен звяр и змия, вместо украшение на главата. Друга важна богиня била богинята на луната Иш-Чел - покровителка на тъкачеството, медицинските знания и раждането. Някои божества били изобразявани като животни или птици. Особено сложни били боговете-ягуари, тясно свързани с олмекската традиция. Те имали отношение към лова, подземния свят, смъртта и войнските култове. Черният и червеният ягуари били свързани с боговете на дъжда и страните на света. В класическия период, ягуарът бил освен това и родов бог на няколко династии в градовете-държави. Безспорно, един от най-сложните митологически образи в пантеона на маите, бил Кукулкан. При по-късните маи, Кукулкан (както Кетцалкоатл) бил Скулптурно изображение на Кукулканпочитан като бог на вятъра, бог на планетата Венера и т.н. Покрай главните божества съществували множество местни и родови богове, към които били причислени и обожествените предци и герои. Много интересна била представата на маите за времето, възприемайки го като материално и съществуващо в три различни измерения. Календарната им система била колкото сложна, толкова и стабилна. За хората боговете създали време на повърхността на земята. Това бил обикновения годишен календар с 365 дни. Годината била разделена на 18 месеца, в които имало по 20 дни. "Излишните" 5 дни били считани от маите за "нещастни". Този календар бил наречен слънчев или земеделски. Според този календар, ходът на човешкото време се осъществявал от свръхестествени небесни и подземни сили. Съществувал обаче и друг времеви цикъл - религиозен (астрологически). Той бил свързан с живота и дейността на боговете. Годината от този цикъл била съставена от 260 дни, разделени в 20 седмици, по 13 дни във всяка. Третият времеви цикъл бил на Върховния бог - бога-Творец. Всички гореизброени времеви цикли се допирали един с друг едновременно, веднаж на всеки 52 години. Смятало се, че по време на този допир настъпвали катаклизми и катастрофи за цялото човечество. Затова жертвоприношенията в тези периоди били чести и обилни, за да умиротворят и умилостивят боговете и да им дадат нови и свежи сили. Според представите на маите, Вселената била преминала през 4 епохи. Настоящата пета епоха започнала на 11 август 3114 г.пр.Хр. и трябва да приключи на 23 декември 2012 г.


Митология на планинските маи (Киче, Какчикели, Кекчи)
Митологията и пантеона на планинските маи е изследван слабо, тъй като оцелХун-Ахпу - еди от божествените близнациелите източници за това са само два. Основен извор на сведения е епосът на племето киче "Попол-Вух". Според един от вариантите на мита, в сътворението на Света участвали няколко божествени съпружески двойки - "Създателка" и "Творец"; "Велика майка" и "Велик баща"; "Завоевателка" и "Змей (змия), покрит със зелени пера". Според друг вариант, създатели на Света били богинята Тепев и боговете Кукумац и Хуракан. Те създали Земята, която се появила внезапно, веднага щом произнесли думата "земя". Създали също и планините, долините, растенията и животните. Опитали се също да направят човека от глина, но творението им се размивало, не могло да се движи и раздразнените богове го унищожили. Тогава направили хората от дърво, но те се оказали непочтителни и непослушни. Боговете предизвикали потоп и почти всички хора загинали, а оцелелите се превърнали в малки маймуни. По-късно боговете направили четири човека от царевица. Те се оказали твърде разумни и проницателни, което не се понравило на боговете и Хуракан обгърнал очите им в мъгла. След това много неща в света станали тайни и непонятни за хората. По време на съня им, боговете създали четири жени за тях. Тези четири двойки били предците на племето киче и на другите народи. Много от митовете на киче расказват за произхода на божествените близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке, за борбата им с дванадесетте богове-повелители на царството на мъртвите - Шибалба, най-могъщи от които били Хун-Каме и Вукуб-Каме.

История | Ацтеки-богове | Ацтеки-митология | Маи-богове


Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане