История | Богове | Митологични същества
Прометей | Персей | Орфей | Тезей | Илиада | Одисея | Походът на аргонавтите

Херакъл
Великият герой на Елада ХеракълНа гръцки Херакъл означава “прославен чрез Хера”. Римското (латинското) му име е Херкулес. Беотийски и общогръцки народен герой, най-храбрият от всички елински герои, син на смъртната Алкмена и на Зевс, брат-близнак на Ификъл, съпруг на Деянира, а след обожествяването му - на Хеба. Когато предстояло да го роди Алкмена, Зевс се заклел, че детето, което през този ден види бял свят, ще владее над целия род на Персей. Но Хера, която преследвала сина на своята съперница още от утробата на майка му, забавила неговото раждане, а вместо него се родил преждевременно друг потомък на Персей - Евристей. Още докато Херакъл бил в люлката, Хера му пратила две отровни змии, но младенецът удушил всяка от тях с по една ръка. Бил възпитаван от герои и мъдреци. Веднъж по невнимание наранил с отровна стрела учителя си, кентавъра Хирон и му причинил такива болки, че раненият пожелал да се откаже от безсмъртието си в полза на Прометей и да умре. Херакъл напредвал в упражненията си в борбата, лъка и стрелите, но изоставал с музикалните занимания, заради което учителят му по музика старият Лин го плеснал за немарливостта. Буйният ученик, не осъзнавайки силата си отвърнал, като го ударил с лирата по главата и го убил. Освободил тиванците от тежкия данък, който им наложил Ергин, затова цар Креонт му дал дъщеря си Мегара за съпруга. Но Херакъл в пристъп на безумие, изпратено му от Хера, убил Мегара и децата й. За да спечели Деянира за съпруга, надвил в двубой съперника си речния бог Ахелой. Убил със стрелата, потопена в кръвта на лернейската хидра кентавъра Нес, когато се опитал да отвлече жена му. За отмъщение кентавърът дал на Деянира своята вече напоена с отрова дреха, уж като средство за възвръщане на разколебана любов. След време тя решила да си послужи с нея пред Херакъл и така причинила мъчителната му смърт - от нетърпими страдания той се самоизгорил, след като хвърлил в морето Лихас, преносителя на убийствения подарък. Главното унижение, на което бил подложен от Хера, била неговата служба при Евристей, по чиято заповед той извършил прочутите дванадесет подвига: 1. Удушил с голи ръце немейския лъв, който бил иначе неуязвим. Кожата му взел за мантия, а главата му - за шлем; 2. Умъртвил лернейската хидра като отсякъл с един замах деветте й змийски глави, от които едната била безсмъртна и потопил стрелите си в отровната й кръв, за да станат смъртоносни; 3. Уловил в Партенийския лес в Аркадия бързата като вятъра Херакъл убива лернейската хидра - втория подвиг на великия геройкеринейска кошута, която гонил цяла година; 4. Избил или прогонил с подареното му от Атина Палада кречетало стимфалийските птици; 5. Уловил в мрежа еримантския глиган, който се криел в планината Еримант и опустошавал полята на Аркадия. Героят го гонил до върха на планината, където звярът затънал в дълбокия сняг. На път за Еримант бил нападнат в пещерата на кентавъра Фол от неговите събратя - родените от Нефела, но прогонил едни от тях със запалени главни, а другите - със стрелите си; 6. Изчистил пословично замърсените Авгиеви обори в Елида, като пуснал да тече през тях реката Алфей (Пеней); 7. Укротил дивия критски бик и на гърба му преплувал морето до Маратон; 8. Надвил войнствения тракийски цар Диомед, който давал за храна на кръвожадните си кобили попадналите на неговия бряг чужденци. Него хвърлил на животните, а тях откарал в Микена, където Евристей ги пренесъл в жертва на Хера; 9. Грабнал златния пояс, (колан) на царицата на амзонките Хиполита и го поднесъл на Адмета, дъщерята на Евристей; 10. Отвлякъл от западния край на света стадата крави на триглавия великан Герион. На връщане от него, гостувал на Кротон и обещал да издигне на мястото на дома му град, което по-късно извършил чрез Мискел; 11. Отнесъл трите златни ябълки от градината на хесперидите, които пазел вечно зрящ дракон. С хитрост накарал гиганта Атлант да му ги откъсне, докато самият той поел за малко на раменете си небесния свод; 12. Най-тежкият подвиг - вързал и извел от подземния свят триглавото куче Цербер, което пазело вратите на Тартар. На входа му се изпречил самият Аид, но героят го наранил със стрела по рамото и така сломил неговата съпротива. Междувременно Херакъл убил кръвожадния египетски цар Бузирис, освободил прикования Прометей, удушил във въздуха либийския великан Антей, синът на Гея. След дванадесетте си подвига бил освободен от служба при Евристей. По-късно убил изпратеното от Посейдон морско Херакъл като роб на лидийската царица Омфалачудовище, спасил от него дъщерята на цар Лаомедонт Хезиона и завладял Троя, когато царят не изпълнил обещанието си да го възнагради с конете си, които получил от Зевс. Участвувал в похода на аргонавтите и на връщане загубил приятеля си Хилас. Преди да легне на кладата на върха на планината Ета, поверил лъка и стрелите си на Филоктет, сина на Пеант, а пленницата си Иола дал за жена на сина си Хил. От пламналата клада героят бил възнесен от Атина Палада на Олимп. Там Зевс го дарил с безсмъртие и го ощастливил с нова съпруга - миловидната си дъщеря Хеба, а Хера престанала да враждува с него. Преди това в миг на безумие, което му изпратила Хера, хвърлил от високата кула на Тиринс приятеля си Ифит и заболял от тежка болест. Помолил пилоския цар Нелей да го пречисти от престъплението, но той отказал и Херакъл убил него и всичките му синове (без Нестор). Потърсил очищение от жрицата на оракула в Делфи, но и тя го отблъснала. Тогава Херакъл откраднал от храма триногата, от която се произнасяли предсказанията, за да си направи собствен оракул. Но тук се явил самият Аполон да му попречи. Между двамата синове на Зевс, единия смъртен, другия безсмъртен, пламнала жестока борба, която щяла да свърши зле, ако Зевс не ги разделил с мълнията си. След като се помирили, оракулът обявил, че престъплението на Херекъл може да бъде изчистено с нова тригодишна робска служба, този път при лидийската царица Омфала. Тя наметнала лъвската кожа и с неговия боздуган в ръце, му възлагала да изпълнява в женски дрехи чисто женски работи, заедно с другите й робини.

На Херакъл били издигнати много храмове из цяла Гърция. Неговите празници, наречени "хераклеи", били чествани на много места. Четвъртият ден от всеки месец бил негов свещен ден, защото вярвали, че бил роден на четвърто число.


ХЕРАКЛИДИ - така били наричани децата и потомците на Херакъл, които Евристей, като заклет враг на баща им, след неговата смърт, прогонил от родния им град и никоя държава не смеела да им помогне. Хераклиди били синът му Хил, неговият внук Аристомах, неговите синове Темен, Кресфонт и Аристодем, синовете на Аристодем - Прокъл и Евристен. Още Хил се допитал до делфийския оракул, как да си възвърне Пелопонес. Оракулът отговорил, че това ще стане, след като изчака третата реколта. На третата година Хил настъпил, но войската му била напълно разбита. Същия опит направил след 100 (50) години внукът му Аристомах, но и той претърпял неуспех. Едва хераклидите от третото поколение на Хил ("третата реколта") нахлули заедно с дорийците в Пелопонес и го завзели. Преди похода и те се допитали до оракула. Той ги посъветвал да поставят начело на войската първия срещнат триок ездач. Това бил етолийският цар Оксил, който яздел на едноок кон. След победата хераклидите си поделили властта - Темен получил Аргос, синовете на Аристодем, който бил убит - Лакедемон, а Кресфонт - Месена, заедно с царската дъщеря Меропа за жена. Всъщност, борбата на хераклидите да си възвърнат Пелопонес, била митологично отражение на едно историческо събитие - дорийското преселение.


Прометей
Прометей краде олимпийския огън от спящия ЗевсПрометей бил титан, син на титана Япет и на океанидата Климена, а негови братя били Атлант, Менойтий и Епиметей, бащата на Девкалион. В страшната борбата между рода на титаните и боговете, Прометей поддържал Зевс. Гърмовержецът мразел титаните, защото се боял да не му отнемат властта и въпреки, че Прометей бил на негова страна, той мразел и него. Намразил го даже още повече, когато титанът започнал да защитава смъртните, щом разбрал, че Зевс иска да ги унищожи. Прометей обичал хората и ги научил на разни изкуства и занаяти, и им дал знания. Титанът откраднал и им дал даже божествения огън от Олимп. Така животът им станал по-щастлив. Тогава разгневеният Зевс наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Въпреки предупрежденията на мъдрия си брат, Епиметей бил запленен от красотата на Пандора и се оженил за нея. В неговия дом имало голяма, плътно затворена урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болести. Веднаж, когат останала сама, любопитната Пандора тайно отворила урната. Тогава всички злини и нещастия се разпръснали по земята и животът на хората сПандора отваря урната и освобождава заключените злинитанал туден и изпълнен със зло. Когато капака бил затворен отново, на дъното останала само Надеждата. Само тя не успяла да излети, защото Зевс не желаел това. Разгневен затова, че Прометей дал на хората божествения огън, гърмовержецът заповядал на Хефест да прикове Прометей на непристъпна скала в дива местност, на края на земята, в безлюдната Скитска пустиня. Хефест, който обичал приятеля си Прометей, против волята си, забил железен кол в могъщите му гърдите, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло в неразкъсваеми вериги. В тази работа му помагали зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила), които не знаели що е милост. Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата, подложен на нескончаеми мъки - денем огромен орел разкъсвал черния му дроб, който всяка нощ израствал отново. Мъките на титана не преставали, но гордият му дух оставал непреклонен и тогава извикал гневно: "Мъчи ме, колкото искаш, гърмовержецо Зевс, но ще дойде ден, когато ще се изпълни проклятието на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе злата орис. Само аз знам това! Безсилен си ти пред неизбежната съдба." Минавали векове, титаните отдавна се помирили със Зевс, покорили му се и признали властта му. Те дошли грамадни и могъщи на края на земята, до скалата, където лежал прикованият им събрат и започнали да го убеждават да се подчини на гърмовержеца. Самият Зевс забравил вече предишния си гняв. Властта му била силна и вече не се страхувал от нищо. Вече не управлявал света като тиранин, а зачитал законите и покровителствал хората. Само едно нещо го безпокояло - тайната, която знаел единствен Прометей. Затова бил готов да го помилва, ако му разкрие съдбовната тайна. В това време, търсейки градината на хесперидите, откъдето трябвало да откъсне Прикованият Прометей, измъчван от орела, който разкъсва черния му дробзлатните ябълки, край скалата, на която бил прикован титана, минал великият герой Херакъл. Той бил ужасен от мъченията, на които бил подложен Прометей и душата му се изпълнила със състрадание. Изведнаж, високо в небето размахал криле огромният орел, който се спускал към скалите, за да се отдаде на кървавия си пир. Херакъл грабнал своя лък, поставил смъртоносна стрела и опънал тетивата. Високо се извила стрелата и пронизаният орел паднал в морето. В същият миг, от Олимп долетял бързоходният Хермес. Той обещал незабавно освобождение на титана, ако разкрие тайната си на Зевс. Най-сетне могъщият Прометей се съгласил и казал: "Нека Зевс не встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото прпрокуващите мойри са предрекли, че който и да е мъжът й, от него ще роди син, който ще е по-могъщ от баща си. Нека боговете дадат Тетида за жена на героя Пелей и техният син ще бъде най-големият измежду смъртните герои на Гърция." След като разкрил тайната, Херакъл разбил с тежкия си боздуган оковите му и изтръгнал острието от гърдите му. Изправил се освободен могъщият титан. В същото време, отказвайки се от безсмъртието си в негова полза, в подземното царство на мъртвите слязъл мъдрият кентавър Хирон, за да се избави от страданията, които му причинила случайно нанесената от Херакъл рана.

История | Богове | Митологични същества
Прометей | Персей | Орфей | Тезей | Илиада | Одисея | Походът на аргонавтите


Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане