Богове | Митология1 | Митология2 | Сътворението | Легенди | Махабхарата | Рамаяна

Исторически сведения

Тадж Махал - една от най-красивите сгради в светаанните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хиляди години преди появяването на древна Елада. Още тогава, загадъчното племе на ариите определило в много отношения по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите са останали ведическите знания и традиции, разделяне обществото на касти, учението за кармата и санскритския език. По-късно, поради многообразието на раси и религии, се формирали различни етнокултурни типове, със своето традиционно изкуство, архитектура, език, медицински похвати, музика, танци и начин на мислене. Различни епохи и събития през вековете оставили своите белези върху облика на Индия - зараждането на будизма, разцвета на науката и изкуствата при владетелите от династията Гупта, огромната империя и несметните съкровища на Великите Моголи, британското владичество, раджите, въстанието на сипаите и разбира се - Махатма Ганди.


Харапска цивилизация

Руините на ХарапаПрез третото хилядолетие пр.Хр. в долината на Инд възникнала така нречената Харапска цивилизация. Името й произлиза от съвременното название на селище в Пенджаб, където бил разположен един от най-големите градове на тази цивилизация. Мохенджо-Даро е вторият известен голям град. Той се намира на десния бряг на р. Инд, на около 400 км. от устието на реката. В Калибанган, близо до границата с Пакистан, в устието на почти пресъхналата р. Сарасвати е намерен още един град. Харапската цивилизация се простирала на около 1500 км от север на юг - огромна площ, даже според съвременните териториални понятия. Съществуват белези, които говорят, че големите градове, като Мохенджо-Даро, още тогава поддържали връзки с Месопотамия. Големите градове били изграждани по сходни планове - крепост със зъбчати стени, а вътре били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били на два и повече етажа, построени от печени тухли с необикновено високо качество. Целият град бил разделен на квартали от съвършено прави улици. В домовете имало бани със система водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи. В Мохенджо-Даро бил открит един от най-древните басейни за къпане с размер 11 Х 7 м. В северната цитадела на Харапа е открито голямо зърнохранилище с размери 45 Х 60 м., в което съхранявали пшеница и ечемик. Археолозите били удивени, че не бил открит храм нито в Мохенджо-Даро, нито в Харапа. По това време, Харапската цивилизация имала вече писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци. Но за съжаление, до днес тази писменост не е разчетена. Около 1500 г.пр.Хр., мощно земетресение разтърсило и унищожило множество харапски градове. След това бедствие, от запад, в долината на Инд нахлули завоеватели, които разрушили окончателно тази култура.


Ариите

Махабхарата - войната между потомците на БхаратаВ началото на второто хилядолетие пр.Хр. арийските племена започнали да проникват на територията на Индия. Този процес не се осъществил изведнаж, а продължил столетия. Ариите били високи, светлокожи хора, които покорявали местните народности и смесвайки се с тях, образували властваща върхушка. Периодът на установяването им в Индия се нарича "арийски" или "ведически". Точно в тази епоха били създадени едни от най-великите паметници на индийската и световна култура - поетическите епоси "Махабхарата" и "Рамаяна". Съществува обаче мнение, че тези творения са създадени много по-рано - около 6000 г.пр.Хр., още когато ариите са живяли в прародината си. "Махабхарата" е около 8 пъти по-голяма от "Илиада" и "Одисея", взети заедно. Наричат я енциклопедия на древноиндийския живот. Особено ценни в нея са сведенията от космологичен, религиозен и философски характер. Тези сведения отразяват процеса на възникване на индийската философия и религия, възникването на индуизама и култа към боговете Шива и Вишну. Основен сюжет на "Махабхарата" е борбата за власт в царския род, властващ в Хастинапур (Великата война между потомците на Бхарата). В "Махабхарата" е включен религиозно-философския трактат "Гита" или "Бхагавад Гита" ("Песен на бога"), в който са описани поученията на Кришна към Арджуна. Този трактат е едно от най-популярните произведения на древноиндийската мисъл и заема почетно място в световната литература. Рама и верните му приятели"Рамаяна" е история на живота на Рама. Тя отстъпва по размер на "Махабхарата", но се отличава с по-стройна композиция и по-добра редакция. Равана - десетоглавият цар на демоните (ракши) и владетел на Ланка (Шри-Ланка - Цейлон), отвлякъл Сита - жената на Рама. Това довело до продължителна война между Рама и Равана и в крайна сметка Равана бил убит, Сита - освободена. След 14-годишно странстване, Рама се завърнал в родината си и се възкачил на престола. Моралният облик на героите в "Махабхарата" и "Рамаяна" станал пример за подражание на много поколения индуси. Арийските племена не създавали градска цивилизация. Стопанска основа на съществуването им били земеделието и скотовъдството. Конете играели изключително голяма роля в живота им, но ги използвали главно за военни цели. Точно във ведическата епоха били поставени основите на кастовото деление. Семейството било основна единица на арийското общество. То било строго патриархално, а бракът - моногамен и неразтрогваем. Материалната им култура достигнала високо развитие. Ариите владеели изкуството за обработка на бронз и изготвяли великолепни оръжия и сечива. Между установяването на ариите в долината на Инд и Епохата на Буда изминали около пет века. В това време ариите се придвижвали постепенно на изток по течението на Ганг и културата им се приспособявала и изменяла съобразно местните условия. Точно на изток възникнали нови царства, които изиграли по-късно значителна роля в индийската история. Даже много изследователи смятат, че "Махабхарата" и "Рамаяна" отразяват събития, станали именно в този период.


Магадхо-Маурийската империя

В епохата, която впоследствие била наречена "Епохата на Буда", центърът на индийската цивилизация постепенно се придвижил на изток. Тук възникнали и достигнали разцвет четири царства: Кошала, Магадха, Ватса и Аванти, които затъмнили останалите както икономически, така и политически. В средата на първото хилядолетие пр.Хр., едно от тях - Магадха, станало на практика първата индийска империя. Владенията й обхващали целия басейн на Ганг и почти цяла Северна Индия, с изключение на Раджастхан, Синд и Пенджаб. Около 326 г.пр.Хр., след покоряването на персийската империя, Александър Македонски преодолял Хиндукуш и нахлул в Индия. Войските му преминали през Инд и навлезли в Пенджаб, разбили войските на пенджабския цар и започнали настъпление във вътрешността на страната. Но нашествието било прекратено, поради опасност от метеж и Александър бил принуден да се върне обратно. След смъртта му, един от неговите военачалници - Селевк Никатор нахлул отново в Индия, но претърпял поражение от Чандрагупта - император на Магадхо-Маурийската империя. Около 269 г.пр.Хр, император станал Ашока - един от най-великите владетели на Индия. Всъщност Ашока завзел властта незаконно, убивайки всички възможни съперници и започнал управлението си като тиран. Но след няколко години се променил нравствено и духовно и започнал да провежда съвсем различна политика. Император Ашока умрял около 232 г.пр.Хр.


Династията Гупта и Великите Моголи

Войните на ЧандрагуптаСлед продължителен период на вражески нашествия, потомците на Чандрагупта успяли да възстановят в значителна степен могъществото на Маурийската империя. При Самудрагупта (335 - 376 гг.) в Индия възникнала отново велика империя, простираща границите си от Ассам до Пенджаб. Но в края на управлението на Кумарагупта (415 - 454 гг.) империята била подложена на опустошителни хунски нашествия от север. Синът му Скандагупта (455 - 467 гг.) успял да възстанови отново империята. В края на V в. хуните нахлули отново в Индия и към 500 г. Западна Индия паднала в ръцее на хунските владетели. През 530 г. Нарасимхагупта успял да прогони хуните, но около 550 г. империята, създадена от династията Гупта прекратила съществуванието си, вследствие разрушителните мюсюлмански нашествия от север. Съюзът на индийските царе, създаден за отпор на тези нашествия, бил разбит под Пешавар през 1001 г. и от началото на XIII в. до XVIII в. в Северна Индия се установило господство на мюсюлманските завоеватели. В началото на XVI в. започнало създаването на нова, могъща империя, чийто основател станал пришелецът от монголските степи в Централна Азия Захир-Уд-Дин Мухамад, наречн Бабур. През 1526 г. войските му нахлули в Индия и в битката при Панипат разгромили Ибрахим Лоди, а Бабур заел мюсюлманския престол в Делхи. Така била основана империята на Великите Моголи. Първоначално империята се простирала в поречието на Ганг, но при внука на Бабур, Акбар (1556 - 1605 гг.) били завоювани Северна, Централна Индия и Афганистан. Впоследствие, при управлението на сина на Акбар, Джахангир (1605 - 1627 гг.) в Индия пристигнал първият английски посланник. Внукът на Акбар, Шахджахан (1628 - 1658 гг.) пренесъл столицата от Делхи в Агра. Последен от Великите Моголи бил синът на Шахджахан, Аурангзеб (1658 - 1707 гг.). След него империята с разпаднала.


Европейците в Индия

Първият европеец, достигнал Индия по море е Васко да Гама. Той доближил бреговете й в района на днешна Калкута през 1498 г. В 1600 г била основана Ост-Индийската компания, чийто кораби пристигнали през 1608 г. През 1613 г., според указ на император Джахангир, компанията получила право да търгува. През 1690 г. компанията основала Калкута и постепенно установила контрол над делтата на Ганг. По-късно, в резултат на няколко войни, през 1799 г. били завоювани Майсур и Хайдерабат. През XIX в. били присъединени Асам, Синд, Пенджаб и практически цяла Индия се оказала под властта на Британската корона. През 1857 г. избухнало въстанието на сипаите (индийци, служещи в англо-индийската армия). Въстанието било потушено, но през 1858 г. Ост-Индийската компания била ликвидирана, а Индия станала колония на Британската империя. Колонията просъществувала до 1947 г. Тогава, Британска Индия била разделена на два доминиона - Индия и Пакистан. В състава на Пакистан влезли предимно Западните и Източни мюсюлмански райони на Индия. През 1971 г. източните райони се отделили от Пакистан под името Бангладеш.

Богове | Митология1 | Митология2 | Сътворението | Легенди | Махабхарата | Рамаяна


Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане