еднаж, много, много отдавна, боговете пирували безгрижно в двореца Прикованият Локи и пазещата го Сигинна Аегир - повелителят на морето. Пиршеството продължило чак до настъпването на зимата. Само Тор, обезпокоен, че великаните ще завладеят в негово отсъствие Асгард и Митгард, потеглил на изток. Слугите на морския бог, Фемафенг и Елдир прислужвали толкова сръчно, че предизвикали спонтанното възхищение на пируващите ази, които ги обсипвали с похвали. Това озлобило завистливия бог на огъня. Опиянен от изпитото пиво, той убил с меча си Фемафенг. Възмутените богове скочили възмутени срещу него и го изгонили завинаги, нежелаейки да проливат кръв в дома на любезния домакин. Изплашеният Локи побягнал и дълго бродил около двореца на Аегир. Но злобата му не утихвала и когато до ушите му долетял смехът на богвете, не издържал и се втурнал обратно в залата. Елдир, другият слуга на морския бог, се опитал да го спре, но Локи го отблъснал и седнал отново на масата. При вида му, веселящите се ази замлъкнали поразени, а Один казал сурово: "Навярно си изгубил ума си, щом след всичко, което направи, се върна отново при нас. Казахме ти веднаж и пак ще го повторим - махай се и не се появявай повече пред очите ни!" "Никъде няма да ходя" - отвърнал Локи, усмихвайки се язвително и започнал да се подиграва на боговете. В това време, на вратите се появил разгневеният Тор и гърмовно извикал: "Махай се, Локи или моят чук Мьолнер ще те накара да замълчиш завинаги!" Лукавият бог на огъня се отправил към вратата, но преди да излезе се обърнал към боговете и злобно казал: "Знайте, че Балдер загина заради мен, защото аз сложих стрелата от имел в ръката на Ход и аз насочих лъка му. Знайте също. че заради мен, той не се върна от царството на Хел, защото аз се преобразих във веселата великанка, която не искаше да плаче за него." След тези думи той побягнал навън, преди поразените от ужас богове да се съвземат и да се втурнат след него. Достигайки до реката, Локи се гмурнал в нея, превръщайки се в риба. Виждайки това, азите взели мрежата на богинята Ран и я хвърлили във водата. Когато влачещата се мрежа достигнала спотайващия се под речните камъни бог, той скочил отчаяно извън водата, но могъщият Тор го хванал във въздуха. Страшно било наказанието на Локи. Разгневените ази го отвели до най-високата скала в Митгард и го приковали към нея. Над главата му поставили отровна змия, от чиято уста непрекъснато капела отрова. Сигин, вярната жена на Локи, седяла ден и нощ до него, държейки над главата му голяма чаша. И когато отровата започнела да прелива, тя я изливала далече от него. В това време обаче, отровата капела върху лицето на бога на огъня и той се гърчел в страшни мъки.



Пророчеството за Залеза на боговете - Рагнарок

Корабът "Нагалфар"Минало много време, откакто коварния бог на огъня Локи, бил прикован към скалата. Скръбта на азите след гибелта на прекрасния Балдер, започнала вече да стихва. По това време се родил вторият син на Тор, наречен Моди, който не отстъпвал по сила на брат си Магни, а победените от Тор великани вече били забравили пътя към Асгард и хората се разпръснали по цялата земя, заселвайки най-отдалечените кътчета на Митгард. И тогава се появила пророчица, която виждала бъдещето така, както хората виждат това, което се случва около тях. Славата й се разнесла по целия свят, достигайки даже до Асгард. Щом чул за нея, великият Один я повикал, за да предскаже на него и децата му по-нататъшната им съдба. Веднага щом дошла, прпрочицата започнала да говори: "Виждам, как още много столетия азите ще управляват, както преди света. Виждам, как ще се увеличават богатствата и славата им. Виждам, как ще ги почитат хората и как ще се боят великаните от тях. Но също така виждам, как се събират черни облаци над главите им и как приближава залезът на боговете. Тогава ще настъпят три зими с небивали студове и ветрове, които ще продължат три години, но хората няма да им обърщат внимание, защото ще воюват непрекъснато за злато, което е заслепило очите им и е помрачило разсъдъка им. В края на третата зима ще паднат оковите, с които е окован бога на огъня и той ще се надигне изпълнен със злоба и желание за мъст. От земните недра ще се изтръгне могъщият вълк Фенрир, а от морските дълбини ще се надигне Митгардската змия. Виждам, как Локи събира всички великани от Нифелхейм и Йотунхейм и как идва с тях къ Митгард на кораба "Нагалфар". Всред тях е Сурт - могъщият повелител на Муспелхейм. Той държи в ръката си огнен меч. Голям, много голям е корабът "Нагалфар". Той е направен от ноктите на всички умрели и с Огненият великан Суртнего идва несметна войска. Виждам смелият страж Хеймдал, който вече тръби със своя рог Гялар. Виждам, че са се разтворили всичките петстотин и четиридесет врати на Валхала и през всяка от тях излизат по осемстотин смели войни. Пред всички, на своя Слейпнир, с копието Гунгнир в ръка и златен шлем на главата, препуска Один. Останалите ази се спускат, като лавина по моста-дъга Бифрост, за да посрещнат врага. Виждам, как битката между боговете и вликаните, придружени от чудовища, започва в долината Вигрид. О, мъка за всички вас - виждам как Фенрир разкъсва бащата на боговете и как славният Тор убива Митгардската змия, но поразен от отровата й, сам пада мъртъв на земята. Виждам, как Локи се сражава с Хеймдал и как двамата се убиват взаимно. Виждам как Гарм, кучето на Хел се хвърля върху Тир и как загиват двамата. Вече е паднал прекрасният Фрейр, поразен от огнения меч на Сурт, който веднага се хвърля към богините, сражавищи се рамо до рамо с мъжете си. Виждам, как Видар - Мълчаливият Аз, настъпва челюстта на Фенрир, как забива меча си в гърлото му и убива чудовището. Ето, Магни и Моди вдигат бойния чук на Тор и също встъпват в боя и виждам, как Сурт загива под ударите на Мьолнер. И виждам, да - виждам, че великаните са победени, но огненият меч на повелителя на Муспелхейм е паднал върху ясена Игдрасил и могъщото дърво е обгърнато от пламъци. Неговите корени, отдавна проядени от дракона Нидхог, не могат да го крепят повече и той рухва. Заедно с него се руши небесният свод, а земята потъва в океана. Ето, вълците Скол и Хати поглъщат слънцето и луната и... вече не виждам нищо." Пророчицата замлъкнала, а боговете седяли замислени. Даже неукротимият Тор мълчал. Малко след това обаче, пророчицата заговорила отново: "Радвайте се, Рагнарок - последната биткабогове! Виждам, как се разпръсва черният дим, а в небето засиява новото слънце. То е по-ярко и по-красиво от предишното. Вече не съществуват Асгард, Митгард, Йотунхейм, Нифелхейм и Муспелхейм. Няма я страната на гномите, няма я и страната на елфите. Виждам само безкрайния океан. О, не! Високо-високо в небето, по-високо от Асгард, виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди - те са останали живи. Заедно с тях са Балдер и Ход, които са успяли да се спасят от мрачното царство на Хел. В пояса на Магни е затъкнат страшният чук на баща му. Оцелелите богове строят за себе си нова страна, а под тях, от океана се появява отново земята. Тя, цялата е зелена и е покрита с девствени гори, обширни поля, пасища, градини и ниви. Ето ги и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото не ги заслепява и вече не воюват. Те са щастливи." - били последните й думи. "Кога ще бъде всичко това?" - запитал Один. "Не знам кога, но знам, че ще бъде!" - отвърнала тя.

История| Богове | Чудовища | Митология | Сътворението| Елфи, гноми и норни | Локи


Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане