История | Богове | Сътворението | Ищар и Тамуз | Гилгамеш

Легенда за потопа (вавилонски мит)
Бог Енки дава указания на Утнапищим как да построи кораба синого, много отдавна Гилгамеш, владетелят на Урук, търсейки безсмъртие, отишъл при престарелия Утнапищим, който станал безсмъртен, благодарение на добродетелите си и спасил човечеството и животните от великия потоп. Тогава старият мъдрец му разказал своята история. Разгневени от греховния живот на хората, повечето богове решили да погубят човешкия род. Но понеже Утнапищим, който управлявал града Шуруппак бил праведен и известен с добрите си дела, бог Енки го предупредил за приближаващия ужасен потоп. Той му заповядал да изостави всяка работа, да изгори дома си и веднага да започне да строи голям кораб, който трябвало да бъде широк 120 лакътя и да бъде също толкова висок. Утнапищим трябвало да насмоли целия кораб, за да не пропуска вода. След това трябвало да натовари по едно мъжко и по едно женско от всичку видове животни, да вземе семейството си, храна за всички, злато сребро и украшения. И точно, когато Утнапищим завършил строителството на кораба, завалял пороен дъжд, какъвто не бил валял преди това. Дъждът валял без прекъсване шест дни и шест нощи и бурята и наводнението били толкова ужасни, че самите богове се изплашили. Даже бог Еа, богът на водите и океана, който изпратил потопа на земята, разбрал, че всичко станало много по-страшно, отколкото искал самият той. Боговете гледали с ужас към наводнената земя, а богинята на любовта и красотата Ищар се обливала в сълзи, виждайки как децата се превръщат в глина и изчезват в развилнялата се водна стихия. След шестия ден водите престанали да се изливат от небето и когато всичко стихнало, боговете видяли, че всички живи същества са изчезнали. Покрусеният Утнапищим склонил глава и заплакал от мъка по унищожения човешки род. В това време корабът спрял близо до върха на планината Нисир и на седмия ден Утнапищим пуснал един гълъб, за да провери дали ще намери място, където да свие гнездо. Но гълъбът се върнал скоро обратно на кораба. На следващия ден изпратил лястовица, но и тя се върнала. Накрая изпратил врана, която отлетяла и вече не се върнала, защото намерила място за своето гнездо. Така Утнапищим разбрал, че сушата се появила отново и че било време да излезе от своя кораб, за да принесе жертва за избавлението си. Той получил в дар от боговете "живот вечен" и бил пренесен заедно с жена си в божествената райска страна Дилмун.


Епосът за великия и страшен Гилгамеш, за праведния Утнапищим и унищожителния Вселенски потоп е записан върху множество глинени клинописни плочки, намерени в библиотеката (наброяваща повече от 20000 тома), която създал Ашурбанипал (669 - 635/627 г. пр. Хр.). Той бил изключително умен и образован владетел. Говорел няколко езика, умеел да пише, притежавал литературен талант и придобил математически и астрономически знания. Този епос е най-значителното литературно произведение на древна Месопотамия, първият голям епос в световната история. Ето част от оригиналния текст:

"Всичко, що имах, взех със себе си,
всички плодове на своя живот натоварих на кораба;
и семейството и всички роднини, животните степни,
добитъка от полята и хората от занаята им,
всичките събрах и натоварих.
Качих се на кораба и затворих вратата...
Когато изгря новият ден,
на хоризонта далечен чер облак се вдигна...
Денят изведнаж се превърна в нощ,
брат вече не виждаше брата,
народът в небето не се познаваше вече.
И боговете даже потопът изплаши,
побягнаха те бързо към небето на Ану
и като псета край стената се свиха...
Шест дни и шест нощи растяха
буря и води, ураган царуваше над земята.
А седмият като настана, бурята стихна,
изгладиха се водите, що като войска бяха вилнели;
усмириха се вълни, вятърът утихна и потопът спря да се качва.
Погледнах над водата, замлъкнал бе ревът,
а всички хора бяха станали глина!
До сами покрива стигаше блатото!...
Огледах за земя, за хоризонта на морето,
далеч, далече там изплава остров.
Корабът стигна до планината Нисир,
заседна на планината Нисир като закотвен...
Когато настана седмият ден,
аз гълъб пратих и пуснах да лети,
литна той и пак дойде, гълъбът мой,
като не намери място да почине, върна с пак.
Аз лястовица пратих и пуснах да лети,
литна тя и пак дойде, моята лястовица,
като не намери място да почине, върна се пак.
Аз гарван пратих и пуснах да лети,
отлетя гарванът, видя, че водата взе да спада,
кълве той, върти се, грачи и веч се не връща."

История | Богове | Сътворението | Ищар и Тамуз | Гилгамеш


Copyright © 2004 - "Mythology". Всички права запазени.
Дизайн и изграждане